Хиперпаратиреоидизъм – свръхфункция на паращитовидните жлези „Подкрепа“ Хомеопатия по д-р Банерджи

Протоколи на д-р Банерджи

Хиперпаратиреоидизъм – свръхфункция на паращитовидните жлези

ХиперпаратиреоидизмътХиперпаратиреоидизъм е хормонално заболяване, при което паращитовидните жлези (епителни телца) произвеждат твърде много паратхормон (PTH).

Паратхормонът играе централна роля в регулирането на калциевия и фосфатния баланс. Продължително повишеното ниво на паратхормон може да засегне по-специално костите, бъбреците и минералния обмен.

Как възниква хиперпаратиреоидизъм?

Различават се различни форми:

• Първичен хиперпаратиреоидизъм: Причината се намира директно в паращитовидните жлези. Често има доброкачествен аденом на една паращитовидна жлеза, по-рядко уголемяване на няколко жлези.

• Вторичен хиперпаратиреоидизъм: Паращитовидните жлези произвеждат повишено количество PTH в отговор на продължителен калциев дефицит или нарушение на калциево-фосфатния обмен. Честа причина е хронично бъбречно заболяване; също и изразен дефицит на витамин D може да играе роля.

• Третичен хиперпаратиреоидизъм: След дълготраен вторичен хиперпаратиреоидизъм паращитовидните жлези могат да започнат все по-независимо да произвеждат PTH.

Какви са последиците от твърде много паратхормон?

При първичния хиперпаратиреоидизъм повишеното действие на PTH често води до повишено ниво на калций в кръвта (хиперкалциемия). Едновременно с това от костите може да се освободи повишено количество калций.

Възможни последици са:

• Остеопороза и намалена здравина на костите

• Костни и ставни оплаквания

• Бъбречни камъни

• учестено уриниране и силна жажда

• Умора и мускулна слабост

• Запек и други стомашно-чревни оплаквания

• Нарушения на концентрацията и работоспособността

• при изразена хиперкалциемия – сърдечни аритмии и неврологични оплаквания

Много засегнати лица обаче първоначално имат никакви или само леки оплаквания.

Костни изменения – остеит фиброза цистика

При тежък, продължително съществуващ хиперпаратиреоидизъм могат да възникнат изразени изменения на костите. Те се означават като остеит фиброза цистика.

Исторически за това се използва и обозначението остеодистрофия фиброза генералисата на Реклингхаузен. Това заболяване не бива да се бърка с обозначаваната също като болест на Реклингхаузен неврофиброматоза тип 1.

Диагноза

За диагнозата са важни по-специално следните лабораторни показатели:

• Паратхормон (PTH)

• Калций

• Фосфат

• Витамин D

• Бъбречна функция

В зависимост от резултатите могат допълнително да се извършат изследвания на костната плътност, на бъбреците, както и образни изследвания на паращитовидните жлези.

Лечение

Лечението се определя от причината. При първичния хиперпаратиреоидизъм, особено при съответни находки, може да е необходимо оперативно отстраняване на засегнатата паращитовидна жлеза.

При вторичния хиперпаратиреоидизъм на преден план стои лечението на основното нарушение на калциевия, фосфатния и витамин D обмена или на бъбречното заболяване.

Хомеопатия по д-р Банерджи

В хомеопатията по д-р Банерджи за различни заболявания и оплаквания се прилагат определени хомеопатични лекарства и потенции съгласно протоколите на Банерджи.

Надеждното нормализиране на патологично повишеното ниво на паратхормон или калций или лечението на аденом на паращитовидната жлеза чрез хомеопатични средства не е научно доказано. Поради това необходимостта от ендокринологична диагностика и лечение не бива да бъде заменяна или отлагана.

Важно указание

Значително повишените стойности на калций могат, особено при силна слабост, повръщане, обезводняване, обърканост, нарушения на съзнанието или сърдечни аритмии, да представляват медицинска спешност.

Информацията на тази страница служи единствено за обща информация и не заменя лекарска консултация, диагноза или лечение.

Съставки: Bromum, Iodum, Crataegus