Хронична бъбречна недостатъчност (хронично бъбречно заболяване, CKD) – прогресивно ограничаване на бъбречната функция „Подкрепа" хомеопатия по д-р Банерджи

Протоколи на д-р Банерджи

Хронична бъбречна недостатъчност (хронично бъбречно заболяване, CKD) – прогресивно ограничаване на бъбречната функция

Хроничната бъбречна недостатъчност означава увреждане или ограничаване на бъбречната функция, продължаващо най-малко три месеца. Днес често се използва по-обхватният термин хронично бъбречно заболяване (Chronic Kidney Disease, CKD) .

Заболяването може да прогресира бавно в продължение на много години и в ранните стадии често остава незабелязано. Обикновено ясни оплаквания се появяват едва при по-силно ограничена бъбречна функция.

Бъбреците все по-трудно могат да изпълняват своите задачи. Към тях спадат по-специално отделянето на метаболитни продукти, както и регулирането на течностите, електролитите, киселинно-основното равновесие и кръвното налягане.

Чести причини

Към най-важните причини за хронична бъбречна недостатъчност спадат:

• захарен диабет

• дългогодишно високо кръвно налягане

• диабетно бъбречно заболяване

• хронични гломерулонефрити

• поликистозни бъбречни заболявания

• хронични нарушения на оттока на урина

• повтарящи се или тежки бъбречни заболявания

• автоимунни заболявания

• съдови заболявания на бъбреците

• вродени бъбречни заболявания

• дългосрочно увреждане от определени лекарства или други бъбречно увреждащи вещества

Възможно е едновременно наличие на няколко рискови фактора.

Задачи на бъбреците

Здравите бъбреци изпълняват множество жизненоважни функции:

• отделяне на метаболитни продукти

• регулиране на водния баланс

• регулиране на натрия и калия

• регулиране на киселинно-основното равновесие

• участие в регулирането на кръвното налягане

• производство на еритропоетин за кръвообразуването

• активиране на витамин D

• регулиране на калциевия и фосфатния баланс

Поради това с нарастваща бъбречна недостатъчност могат да възникнат промени в множество органни системи.

eGFR – оценка на бъбречната функция

Важен лабораторен показател е изчислената гломерулна филтрационна скорост (eGFR).

Хроничното бъбречно заболяване се класифицира въз основа на eGFR в различни категории:

• G1: eGFR ≥ 90 ml/min/1,73 m²

• G2: eGFR 60–89

• G3a: eGFR 45–59

• G3b: eGFR 30–44

• G4: eGFR 15–29

• G5: eGFR под 15 ml/min/1,73 m²

eGFR в диапазона G1 или G2 сам по себе си все още не означава хронично бъбречно заболяване. Допълнително трябва да са налице признаци на бъбречно увреждане, например продължителна албуминурия или структурни промени.

Албуминурия и протеинурия

Освен eGFR, за оценката е особено важен отделянето на белтък с урината .

Повишеното отделяне на албумин може да бъде ранен признак на бъбречно увреждане.

Често се определя съотношението албумин-креатинин (ACR) в урината.

Албуминурията обикновено се класифицира в:

• A1: нормална до леко повишена

• A2: умерено повишена

• A3: силно повишена

Колкото по-силна е албуминурията и колкото по-ниска е eGFR, толкова по-висок е като цяло рискът от прогресиране на бъбречното заболяване и от сърдечно-съдови заболявания.

Симптоми

В ранните стадии хроничната бъбречна недостатъчност често причинява няма или само неспецифични оплаквания.

С нарастващо ограничение могат да се появят:

• Умора и намалена работоспособност

• Нарушения на концентрацията

• Загуба на апетит

• Гадене

• Сърбеж

• Мускулни крампи

• Подути крака и глезени

• Задържане на течности

• Високо кръвно налягане

• Промени в обема на урината

• Задух при претоварване с течности

• Бледа кожа поради анемия

• Обща слабост

Силата на оплакванията не винаги съответства пряко на степента на нарушената бъбречна функция.

Високо кръвно налягане и хронична бъбречна недостатъчност

Високото кръвно налягане и бъбречните заболявания си влияят взаимно.

Трайно повишеното кръвно налягане може да увреди бъбречните съдове и бъбречните телца. В същото време нарушената бъбречна функция може допълнително да повиши кръвното налягане.

Затова добрият контрол на кръвното налягане е сред най-важните мерки за забавяне на прогресията на много хронични бъбречни заболявания.

Диабет и хронична бъбречна недостатъчност

Захарният диабет е сред най-честите причини за хронични бъбречни заболявания.

Дълготрайно повишената кръвна захар може да увреди фините филтриращи структури на бъбреците и да доведе до албуминурия, протеинурия и прогресивна загуба на бъбречна функция .

Затова при хора със диабет редовните контролни прегледи на eGFR и на отделянето на албумин в урината са особено важни.

Нарушения на водния и електролитния баланс

При напреднала бъбречна недостатъчност бъбреците вече не могат да регулират достатъчно водата и електролитите.

Възможни последици са:

• Задържане на течности

• Отоци

• Високо кръвно налягане

• Промени в натриевия баланс

• повишен калий (хиперкалиемия)

• Нарушения на киселинно-алкалния баланс

Изразената хиперкалиемия може да причини опасни нарушения на сърдечния ритъм.

Бъбречна анемия

Бъбреците произвеждат хормона еритропоетин, който стимулира образуването на червени кръвни клетки в костния мозък.

При напреднало хронично бъбречно заболяване производството на еритропоетин може да намалее.

В резултат на това може да възникне бъбречна анемия със:

• Умора

• Намалена работоспособност

• Бледност

• Задух

• Намалена физическа издръжливост

Преди специфично лечение трябва да се вземат предвид и други причини за анемия, по-специално железен дефицит.

Калциев, фосфатен и костен метаболизъм

Хроничните бъбречни заболявания могат да променят минералния и костния метаболизъм.

Възможните промени засягат:

• Фосфат

• Калций

• Витамин D

• Паратхормон

В дългосрочен план от това могат да възникнат промени в костите и съдова калцификация. Този комплекс се обозначава като CKD-MBD – минерално и костно нарушение при хронично бъбречно заболяване .

Диагноза и проследяване на хода на заболяването

Към изследването или проследяването на хода на заболяването могат да принадлежат:

• Креатинин

• eGFR

• Урея

• Натрий

• Калий

• Калций

• Фосфат

• Бикарбонат или киселинно-алкален статус

• Кръвна картина

• Железен статус

• Албумин

• Уринен статус

• Съотношение албумин-креатинин

• Определяне на протеин в урината

• Контрол на кръвното налягане

• Ултразвук на бъбреците и пикочните пътища

В зависимост от предполагаемата причина могат да се наложат допълнителни изследвания или в определени случаи бъбречна биопсия е необходимо.

Лечение

Лечението се определя от причината, стадия и съпътстващите заболявания.

Важни терапевтични цели са:

• забавяне на прогресията на увреждането на бъбреците

• контрол на кръвното налягане

• намаляване на албуминурията или протеинурията

• оптимално лечение на диабета

• намаляване на сърдечно-съдовия риск

• лечение на електролитните нарушения

• контрол на водния баланс

• лечение на бъбречната анемия

• лечение на нарушенията в минералния и костния метаболизъм

При подходящи пациенти важна роля играят между другото ACE-инхибиторите или ангиотензин-рецепторните блокери (сартани) и SGLT2-инхибиторите за защитата на бъбреците.

Конкретното лечение трябва да бъде съобразено с бъбречната функция, стойностите на калия, кръвното налягане и индивидуалните съпътстващи заболявания.

Лекарства при нарушена бъбречна функция

При хронична бъбречна недостатъчност редовната проверка на цялата медикаментозна терапия е особено важна.

Много лекарства се екскретират частично или предимно през бъбреците и при нарушена бъбречна функция дозировката им трябва да бъде съответно коригирана.

Определени вещества могат допълнително да натоварят бъбреците. Към тях спадат например някои болкоуспокояващи от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС).

Лекарствата обаче не трябва да се спират или променят самостоятелно без консултация с лекар.

Хранене и начин на живот

В зависимост от стадия може да са необходими индивидуални препоръки относно:

• приема на сол

• приема на белтъчини

• калия

• фосфата

• количеството течности

• телесното тегло

• физическата активност

Общото силно ограничаване на течности, калий или белтъчини не е разумно за всеки пациент. Храненето трябва да бъде съобразено с бъбречната функция, лабораторните стойности и съпътстващите заболявания.

Напреднала бъбречна недостатъчност

При силно нарушена бъбречна функция метаболитните продукти и течностите могат да се натрупват все повече в организма.

Може да се стигне до уремия с оплаквания като:

• изразена умора

• гадене и повръщане

• загуба на апетит

• сърбеж

• неврологични промени

• претоварване с течности

• задух

При напреднала бъбречна недостатъчност може да се наложи бъбречно-заместително лечение.

Към него спадат:

• хемодиализа

• перитонеална диализа

• бъбречна трансплантация

Началото на диализата се определя не само от отделна стойност на eGFR, а от цялостното клинично състояние, лабораторните стойности и наличните усложнения.

Хомеопатия по д-р Банерджи

В хомеопатията по д-р Банерджи при различни хронични бъбречни оплаквания се прилагат определени хомеопатични лекарства и потенции съгласно протоколите на Банерджи.

Надеждно подобряване на хронично нарушената бъбречна функция или предотвратяване на прогресията на хронична бъбречна недостатъчност чрез хомеопатични средства не е научно доказано.

Необходимото нефрологично лечение, както и редовните контролни прегледи на eGFR, албуминурия или протеинурия, електролити и кръвно налягане поради това не трябва да бъдат заменяни или отлагани.

Важна бележка

Хроничната бъбречна недостатъчност трябва да се проследява редовно от лекар или нефролог.

При силно намалена или липсваща урина, засилващ се задух, изразени отоци, нарушения на съзнанието, силно общо влошаване или съмнение за тежко нарушение на електролитния баланс е необходимо незабавно или спешно медицинско изследване.

Информацията на тази страница служи единствено за обща информация и не заменя лекарска консултация, диагноза или лечение.

Съставки: Medorrhinum, Lycopodium, Cantharis, Aconitum napellus, Antimonium crudum, Conium maculatum